Е

Краят на една цивилизация. Потопът в Черно море. Изследвания, легенди и спорове

Краят на най-древната цивилизация, създадена в българските земи и на Балканите се свързва не само в изчерпването на възможностите за по-нататъшен икономически растеж на тогавашното общество, но преди всичко с настъпилите дълбоки климатични промени и природни катаклизми в края на V хил. пр. Хр.

Особено място в изследванията на тези промени заема и научна хипотеза, която отстоява тезата, че Всемирният потоп е станал в черноморската област. Древните й брегове, край които възникнала най-старата цивилизация, заливани и осушавани, са неми свидетели на неумолимия ход на геоложката и човешка история.

Почти 30 години след първите провокативни резултати, свързани с намирането в Черно море на дълбочина 93 m на останки от неолитно селище както и на проблематичната “Чиния на Ной”, подновените изследвания на екипа на проф. Петко Димитров и проф. Уилям Райън от Колумбийския университет потвърждават с нови научни аргументи получилата отдавна широко международно признание хипотеза. Основните геологически доказателства за потоп в Черно море са наличието на стара брегова линия на басейна, на съвременни дълбочини 90-120 метра, с възраст над 8 хил. години, в чиито дюнни образувания, е намерена и “Чинията на Ной”, наличието на геокатастрофични органогенни утайки в дълбоководната черноморска котловина и възникването на сероводородно заразяване.

Те доказват, че сегашното Черно море преди 7 500 години е било голямо сладководно езеро, без връзка с океана . Нивото на т. нар. „новоевксински” басейн било с около 90 - 120 метра по-ниско от съвременното,а днешният шелф представлявал суша. Със затоплянето на климата на планетата Земя средногодишните температури станали с 5о С по-високи от днешните.
Започналото интензивно топене на ледниците драстично покачило нивото на Световния океан, на Средиземно и на Егейско море. Солената морска вода преодоляла естествената Босфорска преграда и катастрофално се изляла в сладководното Черноморско езеро. Нивото му се покачвало с около 15-18 см. на ден, а водата заляла сушата на 2-2,5 км. навътре от тогавашните брегове. Древните брегове на някогашното езеро останали на около 90 км. навътре в морето. За Черноморския басейн това било истински екологичен колапс. От солената океанска вода загинала пресноводната флора и фауна. Образувал се дълбоководният сероводороден слой, който съществува и днес.

Най-развитата човешка цивилизация от VI-V хилядолетие пр. Хр. зародила се именно в Черноморския басейн изчезнала, прогонена от природни бедствия и появили се по-късно варварски племена. Следите от тази природна катастрофа засегнали и вътрешността на древните български земи. Изследванията на българо- японския екип на селищната могила при Дядово, Новозагорско под ръководството на проф. Д. Гергова, показват, че между пластовете от края на каменномедната епоха и началото на бронзовата епоха лежи слой без културни останки (хиатус), който се оформял в продължение на повече от 1000 години – от края на V хил. пр. Хр. до края на ІV хил. пр. Хр. Нови научни изследвания със сигурност ще предоставят още по-обективна картина на природните и исторически събития от далечното минало. Но и сега може да се каже, че високата култура и познания на тази най-древна цивилизация не били безвъзвратно загубени.

Вероятно именно преживелите Потопа и разселили се нейни създатели, са поставили основите на шумерската цивилизация в Месопотамия, оставили са диря и в знанията на древен Египет. Катастрофата, която настъпила и в която се родило Черно море, вдъхновила вечното предание за потопа и не случайно именно шумерите твърдели, че тяхното познание било придобито от други във времето след потопа.

проф. Петко Димитров, ръководител секция “Морска геология и археология”
Институт по океанология – БАН, Варна
проф. Диана Гергова, Археологически институт с музей при БАН, София

 

Материалът е част от изложбата "Познанието на най-древната цивилизация. Находки от българските земи от VII - V хил. пр. Хр.", която може да бъде видяна в галерия Credo Bonum, ул. Славянска 2 до 15 юни 2014 г. Повече за изложбата може да видите тук.

Коментари

К Изложба "Познанието на най-древната цивилизация"
11.05.2014 0
Дни преди празника на българската писменост и култура - 24 май, фондация Credo Bonum ще открие изложба в едноименна си галерия на знакови археологически открития от българските земи, принадлежащи на най-старата човешка цивилизация, зародила се преди повече от осем хилядолетия в района около Черно море и долното течение на Дунав.
К Дунавската писменост - най-древната в света
20.05.2014 0
Все повече данни на изследователи сочат, че първата писменост се е зародила по нашите земи преди около 8 хиляди години.
К Култура "Градешница" и най-ранната писменост
22.05.2014 0
Многобройни находки от 60-те години до наши дни в района на Враца разкриват уникални керамични предмети с врязани знаци, които повечето изследователи приемат, че е писмена система.